Д-р Николай Мойнов: Криоаблацията е безопасен и ефективен метод за лечение на неврологични болки
Неврохирургията на Медика има качествен екип, модерна апаратура и може да лекува широк кръг заболявания, включително спешни, казва специалистът
Д-р Николай Мойнов е специалист неврохирург в Русе с над 41 години медицински опит в България, Гана и Палестина. Завършва Карловия университет в Прага през 1983 г., придобива специалност „Хирургия“, а след това и „Неврохирургия“ в МУ-София. Професионалналните му интереси са в областта на гръбначната хирургия и травматологията на нервната система. Специализира в Испания, Франция и ОАЕ. Участва в редица престижни медицински форуми.
Към момента е част от екипа на отделението по Неврохирургия на УМБАЛ „Медика Русе“ и преглежда всеки понеделник от 14:00 до 16:00 часа в ДКЦ-2.
Д-р Мойнов, преди малко излязохте от операционна зала. Какво оперирахте?
Оперирах киста в лявата орбита, притискаща очния булб /окото/. Пациентът е възрастен мъж.
Какъв е рискът, ако не се оперира такъв тип киста?
Пречи на зрението, особено ако продължи да нараства. Като притиска очния булб, се затруднява движението му и в един момент човекът ще започне да вижда двойно. Такъв вид кисти на очите имат и негативен естетически ефект.
Не мога да не попитам опитен хирург като Вас, с дългогодишна работа в чужбина, какво Ви привлече в УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“?
Материалната база на болницата е перфектна, лекарите са перфектни, оборудването в операционните също е на високо ниво. Гледаме в една посока с ръководството на лечебното заведение.
Изброих Ви няколко важни неща, за да може да се работи ефективно. За мен е от значение възможността да съм в един екип с хора, които имат желание да се развиват, каквито са двамата ни нови млади колеги. Смятам, че имам какво да им предам. Голям плюс за нашето отделение е и д-р Есен Мустафа, която има сериозен опит зад гърба си в нашата специалност.
С разширяване на екипа на отделението по Неврохирургия какви нови методи на диагностика и лечение са въведени към момента?
В самото начало предложихме на администрацията на болницата да закупи апарат за криоаблация и това се случи. Само за З месеца направихме 50 криоаблации и резултатът е отличен – при всички наши пациенти хроничната болка отшумя.
При какви заболявания е подходящ този метод?
Криоаблацията може да се прилага в различни части на тялото при невралгии, тригеминална /на троичния нерв/ и интеркостална / междуребрена/; при болки в гърба, които най-често се дължат на спондилартроза /дегенеративно заболяване на междупрешленните стави/; при главоболие, което е резултат от възпаление или притискане на окципиталните нерви в горната част на врата; хронични болки, които се появяват след операции, инсулт, инфаркт или травма.
Нека да обясним за читателите какво представлява криоаблацията?
Криоаблацията е минимално инвазивна процедура, която използва ниски температури до минус 70 градуса, за да се прекъснат сигналите за болка от увредени или свръхактивни нерви. Резултатът е ефективно облекчение на болката за период от 6 месеца до 2 години. След това време процедурата може да се повтори, защото нервът регенерира, а манипулацията е безобидна и усложнения няма.
До момента пациенти с какви заболявания са се възползвали от иновативния метод?
Пациенти с болки на ниво шия, гръден кош и лумбална област, разпространяващите се към единия или към двата крака. Но пак казвам, ефектът е невероятен. Настъпва веднага след интервенцията. Освен това пациентът нищо не доплаща.
Какви други заболявания лекувате в отделението по Неврохирургия?
Лекуваме дискови хернии, стабилизираме счупени прешлени, оперираме гръбначни стенози, тумори на гръбначния стълб и на главния мозък, хидроцефалии при малки деца или възрастни. Различни видове хематоми – епидурален, субдурален, интрацеребрален и други.
Доколкото си спомням, амбицията на Вашето отделение е да поеме спешните случаи, включително травмите от катастрофи и други инциденти. Подготвени ли сте вече за това?
Да готови сме да поемемцялата спешност на глава и гръбначен стълб. Сформирали сме два силни екипа. В случай на необходимост и двата екипа могат да работят едновременно.
Разбира се, не подценяваме плановата оперативна дейност – тумори, аневризми при съдовете и други патологии.
Като говорим за спешност, мога да кажа, че наскоро оперирахме един болен с исхемичен инсулт, след настъпило усложнение. Оперирахме го, изписахме го, в добро състояние е.
Медика е известна с това, че прилага най-модерното и ефективно лечение на исхемичен мозъчен инсулт. Защо в този случай се наложи операция?
Решението за лечението на инсултите се взема от мултидисциплинарен екип, като се преценяват различните индикации. С колегите невролози си сътрудничим перфектно. В нашия случай следвахме установения алгоритъм, така че ние се намесихме, защото пациентът бе с усложение – дистално от мястото на запушване на артериалния съд съдовата стена бе променена и от там настъпи преминаване на кръвни елементи в паренхима на мозъка, което увеличи обема и повиши вътречерепното налягане. Без спешна оперативна намеса вероятността от летален изход никак не бе малка. Затова оперирахме пациента. Направихме това, което се прави в целия свят – извършихме декомпресия. По световна статистика благодарение на нея смъртността спада с 40 до 50 %.
Мога да кажа, че по отношение на инсултите, които са спешни състояния, в МЕДИКА можем да осигурим цялата гама лечение.
Д-р Мойнов, близо 16 години работите в Гана, как оценявате този свой африкански опит? Вярно ли е, че там сте се научили да стабилизирате гръбначен стълб?
Гана беше голяма школа. Там съм работил с някои от световноизвестните специалисти в неврохирургията, бяха хора, които пишеха учебници! Идваха по различни проекти. Това е голяма привилегия, защото имаш възможност
да дискутираш с тях различни проблеми, да ги наблюдаваш как работят, можеш и да се съизмериш с тях. Истина е, че в Гана се научих да стабилизирам гръбначен стълб. Обучиха ме ръководителите на Спешния център по травми на гръбначния стълб в Ню Йорк Боачи и Роулинс, прочути специалисти в областта на стабилизациите.
В африканската страна имаше и друго предизвикателство – там белият човек няма право на грешка. Болният, след като е минал през теб, не трябва да се оплаква. Ако се оплачат трима, прогнозата ти не е добра.
Специализирали сте и в Париж?
Да, участвах в един медицински форум в Палма де Майорка, където проф. Жорж Бернар от болницата Ларибоазиер /Hôpital Lariboisière/ в Париж изнесе интересен доклад за операция при стеноза на шийния сегмент на гръбначния стълб. Бях впечатлен и след лекцията го попитах дали ще ме приеме да видя как се прави такава операция. Съгласи се и аз 2 седмици наблюдавах и се учих да оперирам в лабораторията, специално изградена за обучителна цел.
В Палестина какъв опит натрупахте?
В Африка имах много пациенти с мозъчни абсцеси и гръбначни стенози, до голяма степен, развили се в резултат на нелекувана дискова херния. Палестинците също страдат от гръбначни стенози, мозъчни тумори, но много повече от травматизъм, включително от огнестрелни рани.
Какви са наблюденията Ви върху патологията при българите?
Преди 1989 г. оперирахме между 3 и 5 души с гръбначна стеноза годишно, но с нарастване на средната възраст на живот на българите гръбначните стенози и операции се увеличиха.
На какво се дължат гръбначните стенози?
Има вродени, има придобити, причините са различни. Ако една дискова херния не е оперирана в самото начало, тя преминава в едносегментна гръбначна стеноза на едно ниво, тръгва по възходящ път нагоре и обхваща и други нива. Затова дисковата херния трябва да се оперира навреме. Не всяка дискова херния е за операция, но когато е, не трябва да се отлага. Учените са разделени на две мнения, едните казват, че консервативно лечение трябва да се води 1 месец, а другите – 2 месеца,. Аз съм привърженик на двата месеца. Но и ако тогава няма ефект, пациентът трябва да се обърне към неврохирург. Ще му се направят нужните изследвания и ще му се предложи най-доброто за неговия случай.
В много области на медицината ендоваскуларните процедури намират приложение. Какво е мястото им в неврохирургията?
Целта на ендоваскуларните процедури в неврохирургията е да се обхванат болните с аневризми, защото спукване на една аневризма води до хеморагичен инсулт. Когато аневризмата се изключи от кръвообращението, тогава пациентът няма проблем. Ако тя остане, може да се спука втори път и изходът да е фатален. Затова нашите двама млади колеги специализират ендоваскуларна хирургия.
На финала на нашия разговор моля да споделите какво според Вас е необходимо, за да стане човек добър лекар?
Първо трябва да има добри учители, второ да чете много и трето да посещава курсове и конференции, за да надгражда знания и умения и да си сверява часовника. В Прага, където завърших медицина, имах щастието всичките ми преподаватели да са добри, а и по-късно, както вече Ви разказах, имах късмета да се уча от отлични специалисти. Баща ми, д-р Минчо Мойнов, създател на Неврохирургията във Велико Търново, също беше мой учител. Затова сега и аз смятам, че съм длъжен да предам това, което имам като знания и опит на младите си колеги тук, в Медика. Никой не е вечен, ние като си заминем, след нас трябва да остане неврохирургия.
Отговор
Искате да се присъедините към дискусията?Чувствайте се свободни да участвате!