Проф. д-р Панайотов и д-р Панайотова:

В МЕДИКА имаме възможност да правим диагностика и хирургия на най-високо съвременно ниво

В отделението по Кардиохирургия на болницата залагаме на минимално инвазивни интервенции и иновативни техники, казват известните специалисти

От началото на 2025 година проф. д-р Пламен Панайотов, д.м., и д-р Даниела Панайотова, д.м., са част от екипа на отделението по Кардиохирургия в УМБАЛ „Медика Русе“. Двамата са партньори както в професията, така и в личния живот. Той е известен и международно признат кардиохирург, тя –  високоспециализиран кардиолог с опит в неинвазивната диагностика и лечението на пациенти на сърдечната хирургия. Идват в Русе от Варна, където са работили в  УМБАЛ „Света Марина“  и са преподавали в Медицинския университет. И двамата имат образователна и научна степен „Доктор“. Усъвършенствали са своите познания и умения чрез множество специализации и курсове в чужбина. Трупали са опит в най-добрите кардиологични клиники у нас и по света.

Проф. д-р Пламен Панайотов, д.м., е топ специалист в областта на коронарната и клапна хирургия, с интерес към иновативните минимално инвазивни оперативни методи. Д-р Даниела Панайотова, дм, е изключителен диагностик, с голям опит в ехокардиографията, на чиято оценка стъпва оперативното лечение на пациенти със сърдечни заболявания, доказала се като обучител в редица курсове за „експертно ниво“ в ехокардиографията.

Семейство Панайотови, Вие сте водещи специалисти в кардиологията и кардиохирургията. Какво е да живеете и да работите заедно?

Д.П. – Мисля, че е много полезно и стимулиращо. Нашата обща тема е сърцето, то ни събира, както в професионален, така и в емоционален план. Трябва да отбележа обаче, че като специалисти двамата виждаме сърцето от два различни ъгъла – на хирурга и на кардиолога. По този начин взаимно си допълваме информацията за заболяванията на сърдечния мускул и за оптималното им лечение. Били сме заедно на много медицински форуми, свързани, както с кардиологията, така и с оперативните интервенции, което е ценно за нашето усъвършенстване, защото имаме възможност да обсъждаме чутото и видяното, да имаме по-широк поглед върху нещата.

Предполагам, че и проф. Панайотов мисли така. Надявам се ще ме извините, професоре, но първо ще се обърна към дамата. Д-р Панайотова, какви са най-честите увреждания на сърцето, които диагностицирате?

Заболяванията на сърцето са две големи групи. Първата е свързана с увреждане на малките кръвоносни съдове (2-3 мм), ангажирани с храненето на миокарда, при стеснението или запушването на които се стига до исхемична болест на сърцето или до различните видове миокарден инфаркт.

Втората голяма група са болестите на клапите.  Сърцето  е разделено

на лява част с предсърдие и камера и дясна част с предсърдие и камера. Насочени сме най-вече към левите кухини – там клапата, която разделя предсърдието от камерата, се нарича митрална,  а тази, което разделя камерата от най-големия съд на сърцето – аортата, се нарича аортна клапа. При здраво сърце платната на тези клапи трябва да бъдат тънки, гладки и подвижни.

Ако тези платна загрубеят по някаква причина и поддържащите им структури /наричани подклапни/, които приличат на въженца, станат плътни, с натрупвания от калций, те не могат да се отварят добре и тогава говорим за стеснение на клапата. Ехографската диагностика на стеснението не е кой знае какво предизвикателство. В такива случаи нищо не може да се направи, освен на мястото на болната клапа да се постави клапна протеза.

Другата патология, която наблюдаваме, е: клапите се отварят добре , платната им не са много натрупани с калций, но клапата не може да се затвори добре. Високоспециализираната ехокардиографска апаратура, с каквато работим в МЕДИКА, дава възможност да огледаме много обстойно структурата и функцията на клапите. Има най-общо два случая, при които клапата не може да се затвори. Единият – когато платната на клапата вместо гладки и тънки, стават много нагънати, което им пречи да се затворят правилно. На ехографията тази патология се вижда като кожата на куче Шар-пей. Клапата трябва да се затвори така, че да има прихлупване – платната трябва да се допират на достатъчно широка площ. Когато клапата има повече от нормалното количество тъкан и платната са нагънати, се получават много на брой малки дупчици, през които се връща  кръвта, което предизвиква несъответствие в работата на сърцето и води до сърдечна недостатъчност. Задух, лесна умора, запъхтяване и кашлица са признаци на сърдечна недостатъчност.

Вторият случай е, когато клапните платна не са променени, но не могат да се затворят добре, защото лявата камера на сърцето е разширена, което опъва подклапните структури и те не позволяват добро затваряне на клапата с прихлупване, както е нормално.

П.П. – Тук бих искал да обърна внимание, че съвременните постижения в медицината дават възможност клапите, които нямат стеснение, а само недостатъчно затваряне, да се реконструират с клапносъхраняващата хирургия, т.е. клапата не се изрязва, не се подменя, а се поправя. За да може да се поправи тази клапа, предварително трябва да имаме много подробна оценка какъв е точно дефектът на тази клапа, в кой сегмент е страданието, за да можем ние, хирурзите, да направим своя хирургичен план,  така че след интервенцията клапата да се затваря нормално.

Д-р Панайотова, ето че отново стигаме до Вашата специалност – предварителна диагностична оценка на сърцето. До колко тя зависи от използването на високоспециализирана апаратура?

Признавам си, едно от изкушенията да дойда в МЕДИКА е, че разбрах, че е осигурен апарат от най-висок клас, който дава възможност на един специалист да прояви в най-голям обем уменията си. Благодарение на най-модерния 4D ехограф  можем да видим сърцето във всички възможни разрези, а също в неговия анатомичен вид, както го вижда хирургът. Апаратът, с който работим позволява детайлна оценка на всички дефекти, а благодарение на изкуствения интелект можем прецизно да изчислим параметри, без които прецизната клапносъхраняваща хирургия не би била възможна. Високоспециализираният ни ехограф е отлично средство за оценка на сърдечните камери и отвътре, нещо много важно при пациенти с инфаркт. Можем да видим мъртвата зона и дали тя е гладка или с тромби. Съобразно това изследване хирургът преценява какъв метод да приложи.

Проф. Панайотов, какви са предимствата на клапносъхраняващите операции пред протезирането?

Има проучвания, които установяват, че 20 години след клапносъхраняващи операции  пациентите имат добре работеща клапа и живеят, без никакви сериозни проблеми, без да пият антикоагуланти, които сами по себе си могат да доведат до усложнения. Тези реконструктивни операции са висш пилотаж в крадиохирургията и трябва да се знае, че ние тук, в МЕДИКА, ги правим.

Когато става дума за аортна клапа, стеснена заради натрупване на калций, единственото решение е клапно протезиране. Клапите, които поставяме са механични и биологични. Последните години, включително в МЕДИКА, използваме и „безшевни“ клапи, които като се поставят на място, не се налагат допълнителни шевове. Това е една изключително полезна техника в някои случаи, особено при минимално инвазивна хирургия.

Напоследък много се говори за минимално инвазивни интервенции, включително и по отношение на сърцето. Доколкото зная, Вие сте специалист в минималноинвазивните сърдечни операции и с афининет към иновациите.  

Класическият оперативен достъп до сърцето и митралната клапа е отворена операция, чрез разрязване на гръдната кост. През последните години все по-голяма популярност добиват минимално инвазивните достъпи, защото при тях по-малко се травмират тъканите, без да  жертват добрия резултат при клапните интервенции. Пациентът се възстановява по-бързо и по-пълноценно. Практикуваме достъп до сърцето чрез малък разрез на горната част на гръдната кост за смяна на аортната клапа или достъп през разрез между ребрата за достъп до другите клапи. Има си показания в кои случаи да се избере отворена техника и в кои минималноинвазивна.

Бих искал да отбележа, че в МЕДИКА Кардиоцентърът е на много високо ниво, и като апаратура, и като специалисти, а колаборацията между тях е много полезна. Благодарение на това, което много ми допада, е, че  тук се развиват хибридните методики на операция – съчетаваме стентове и балони, заедно с байпас от гръдната артерия.

Когато става дума за байпас на коронарни артерии, д-р Игнатов е специализирал минимално инвазивен метод за вземане на вена от крака на пациента, което се случва по ендоскопски начин. Техниката е много щадяща, осъществява се само през два малки разреза и свежда до минимум риска от инфекция, пациентът бързо се възстановява. Предстои да започнем вземането и на артериални присадки с минимално инвазивен достъп.

В скоро време ще започнем да лекуваме в Кардиохирургията аритмии с криоаблация, метод на замразяване при минусови температури до -80градуса. В криоаблацията и аз, и д-р Панайотова имаме опит, учили сме се в Сент Луиз, Мисури, САЩ, където тази концепция е създадена.

И двамата давате ценна информация за пациента, когато той вече има увреждания, но нека да посъветваме хората как да пазят сърцето си.

П.П. – Ние отделяме голямо внимание на информираността на пациента, смятаме, че той трябва да знае, когато му предлагаме нещо, защо му го предлагаме, какви са алтернативите и какви са резултатите от единия или другия метод. Има вродени патологии, които няма как се профилактират, но е важно да се диагностицират навреме и да се оперират преди да е станало късно. Много тежки усложнения могат да бъдат предотвратени при навременна диагноза и операция,  хората трябва да знаят.  

Д.П –  За придобитите заболявания най-важно е системното лекуване на кръвното налягане, защото ми е направило впечатление, че особено за по-младите  мъже е въпрос на чест да не пият лекарства. Високото кръвно не е болест в истинския смисъл на думата, а състояние, което трябва да се коригира, за да не се получат усложнения. 

Разбира се, няма как да подминем обичайните съвети за здравословен живот – умереност във всяко отношение.

А лично Вие как пазите Вашите сърца?

Д.П. -Стараем се да живеем здравословно, т.е. да се движим, не пушим, не преяждаме. Обичаме да спортуваме, когато имаме възможност плуваме, караме ски или играем тенис. Освен това си доставяме удоволствие и чрез изкуството. Често ходим на театър или концерти. Разтоварваме чрез музика, сега сме си купили билети за фестивала „Мартенски музикални дни“ и сме поканили приятели. 

П.П. – И още нещо важно – живеем в един ритъм!