Началото – Солун и пътят към знанието
В далечния IX век, в град Солун, в семейството на византийски сановник, се раждат двама братя, чиято съдба ще промени историята на цяла Европа. По-големият – Методий (около 815–816 г.), и по-малкият – Константин (827 г.), който по-късно ще приеме името. Баща им Лъв е помощник-стратег на Солунската област, а майка им Мария – според предположение на изследователи, направено през XIX век – е славянка от българската група.
Методий първоначално избира военната кариера и дори става управител на област със славянско население. По-късно се замонашва и се оттегля в манастира „Св. Полихрон“ в Мала Азия, където се отдава на книжовни занимания.
Константин пък се посвещава на науката – завършва прочутата Магнаурска школа в Константинопол. Там той изучава философия, граматика, математика, астрономия и реторика, а също и свещените книги. Заради мъдростта и знанията си е наречен „Философ“.
Константин става преподавател и библиотекар в църквата „Св. София“ в Константинопол. Но той не е просто учен – притежава горещ дух, жажда за истина и огромната сила на словото. Още млад участва в държавна мисия при сарацините в Багдадския халифат, където защитава християнството. Със знания и красноречие Константин успява не само да победи в спора с арабските учени и духовници, но и да освободи множество християнски пленници и да ги върне във Византия, разказва житието му.
Като учени мъже през 860 г. Константин и брат му Методий са изпратени с дипломатическа мисия при хазарите на полуостров Крим да защитят християнството в диспут с еврейски и мюсюлмански духовници и да убедят хазарите в неговата истина. В диспутите Константин се отличава с изключителни познания и ораторски способности. Дейността на двамата братя на полуострова е съсредоточена най-вече в Херсон, където те издирват мощите на свети Климент, който е бил измъчван и погребан там. Свети Климент е един от най-ранните дейци на християнската църква, той е бил епископ на Сердика и един от първите римски папи. Неговите мощи по-късно изиграват голяма роля за авторитета на братята и на тяхното книжовно и духовно дело в Западния свят.
Създаването на писмеността
Истинският подвиг на Константин-Кирил и Методий започва в манастира „Св. Полихрон“ през 863 г., когато създават (на основата на езика на славяните от българската група, които живеят в Солунско) първата славянска азбука – глаголицата. Тя е специално сътворена, за да могат славяните да четат и разбират Божието слово. С новата азбука двамата братя правят първите преводи от гръцки на славянски език на християнските богослужебни книги. Създават и свои авторски произведения с религиозен характер, каквато е цялата литература по онова време.
Едно от най-известните произведения на Константин-Кирил е „Проглас към Евангелието“ – първото стихотворение на старобългарски език. В него той зове хората да търсят светлината на словото: „Голи са без книги всички народи… защото човешката душа без слово Божие е мъртва.“
Методий също създава църковни песнопения, сред които най-известен е „Канонът на св. Димитър Солунски“.
На основа на глаголицата по-късно в България е създадена кирилицата – писмеността, която се приписва на св. Климент Охридски и която днес използват българите и народите на още 22 държави в Европа и Азия.
Великоморавската мисия – словото на народа
През 862 г. княз Ростислав от Великоморавия моли византийския император да изпрати мъже, които да проповядват на разбираем за народа език. Така Кирил и Методий поемат най-голямото си дело. След като създават азбука на българското славянско наречие, те превеждат богослужебни книги, проповядват на славянски и обучават млади свещеници. Започват да изграждат славянска християнска църква и разпространяват славянската писменост.
Във Великоморавия братята се сблъскват с т.нар. триезична догма – според която Бог може да се слави само на три езика: латински, гръцки и еврейски. Кирил смело защитава правото на всеки народ да има книжовност и богослужение на родния си език. В прочутия диспут във Венеция той отговаря на противниците си:
„Нима Бог не праща дъжд на всички? Нима слънцето не грее за всички народи? Как тогава да забраним словото да бъде чуто на всеки език?“
В Рим и след това
През 867 г. двамата братя пристигат в Рим, където папа Адриан II освещава славянските книги. За първи път в историята се служи литургия на славянски език в сърцето на Запада. Кирил и Методий подаряват на Рим мощите на св. Климент Римски, който са намерили в Херсон.
След едногодишен престой във Вечния град Кирил приема монашеството и името, с което ще остане в историята – Кирил. Умира на 14 февруари 869 г. и е погребан в църквата „Св. Климент“. Той завещава на своя брат Методий да не се оттегля отново в манастир и да не изоставя духовното и просветителско служение.
Методий продължава делото сам. Той е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия, превежда цялата Библия и създава множество църковни текстове. Заради дейността си става обект на преследване и интриги от страна на немското духовенство. Църковен съд в Регенсбург го осъжда на заточение в манастира „Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия. Методий остава верен на мисията си до смъртта си през 885 г.
Покровителите на Европа и тяхното наследство
След смъртта на Методий учениците на братята – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава – са прогонени от Великоморавия, но намират убежище в България. Тук княз Борис-Михаил I ги приема и им възлага да разпространяват книжовността. В Плиска и Преслав, а по-късно и в Охрид, възникват книжовни школи. От България писмеността се разпространява към Сърбия, Русия и целия славянски свят.
Братята Кирил и Методий оставят не само азбука, но и духовна култура, преводи на богослужебни книги, проповеди и песнопения. Заради това са наречени „Славянски апостоли“ и са канонизирани като светци.
През 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа, защото тяхното дело се превръща в мост между Изтока и Запада.
Паметта днес
В България всяка година на 24 май празнуваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура. Това е най-светлият празник на знанието и духовността.
Климент Охридски казва за Кирил: „Този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки повече от слънцето с троичните си зари, просвети безбройния народ, тънещ в мрака на невежеството.“
И наистина – делото им е като слънце, което и днес озарява пътя на всички, които четат и пишат на кирилица.
И не само. Светите братя са обединяващи личности – почитани както от Източноправославната, така и от Римокатолическата църква, което показва, че тяхното дело принадлежи на цялото християнство и на всички славянски народи.
На тяхно име са кръстени църкви, катедрали, училища и улици в различни страни – в България, Италия, Гърция, Словения, Русия, Северна Македония, в Чехия и Словакия – където те са работили неуморно. Славата им е стигнала и далеч извън Европа – те са патрони на католическата общност в Торонто, Канада.
Известни произведения на Кирил и Методий:
- Константин-Кирил Философ – „Проглас към Евангелието“, „Написание за правата вяра“
- Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски“
- Общи преводи – Евангелието, богослужебни книги, молитви и песнопения
Произведения за тях:
- Пространни жития на Кирил и Методий – за техен автор се смята Климент Охридски (включени са в събраните му съчинения, но има учени, които оспорват авторството му по отношение на Пространното житие на Методий).
- Други творби на Климент Охридски – „Житие на нашия блажен отец и учител Методий“, „Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ“, „Из живота на Методий“, „Из живота на Кирил“
- „Канон на Кирил“ и „Канон на Методий“ – църковни песнопения, чиито автори не са известни
- „Азбучната молитва“ от Константин Преславски, ученик на Кирил и Методий – акростих (поетично произведение, в което всеки стих започва с буква от азбуката). Творбата е едновременно молитва към Бога и похвала за буквите, които Кирил и Методий са създали, за да могат славянските народи да пишат и четат на своя език.
„За буквите“ от Черноризец Храбър – полемично съчинение, за което се предполага, че е сътворено в края на IX век.