Най-голямото удовлетворение е да видиш как по отпушената артерия на пациента тръгва кръвта, споделя ангиосестрата от кардиологичната болница
Нургюл Хюсеинова е ангиосестра, от създаването на Специализираната болница за активно лечение по кардиология МЕДИКА КОР. Дипломира се през 1997 г. в Русенския университет, малко след това започва работа в отделението по Кардиология в държавната болница, която по това време е единствена. Когато през 2007 г. се открива МЕДИКА КОР, Нургюл Хюсеинова става част от екипа й. Тя е една от най-опитните сестри, с над 15-годишен стаж в ангиозалите на кардиологичната болница. Освен това изпълнява отговорностите на старша сестра на Инвазивния сектор.
Г-жо Хюсеинова, как започна професионалната Ви история в МЕДИКА КОР?
Когато през 1997 г. се дипломирах, 6 месеца бях без работа. Беше трудно и динамично време, нямаше място за мене, за една свободна позиция се бореха по 5-6 души. В един момент се отвори място в Кардиологията при д-р Хергелджиева в държавната болница. Така започнах своята кариера и лечението на сърцето стана моя съдба. През 2007 г., когато се откри болница Медика Кор се преместих там. От 2009 г. влязох в ангиозала. Така вече над 15 години съм ангиосестра.
Какво значи да бъдеш ангиосестра – какви са изискванията и предизвикателствата?
Както вече казах, през 2009-а беше първият ми ден като ангиосестра. Нейните задължения нямат нищо общо със стандартната работа на медицинската сестра в отделението, така че в началото всичко ми изглеждаше много сложно.
Ангиосестрата трябва много добре да познава анатомията на човека, да знае какво е коронарография, селективна коронарна ангиография, какво търсим да видим. Важно е да виждаш по време на изследването дали пациентът има стеснение по съдовете. В началото не можеш да се ориентираш добре, но с опита започваш бързо да разпознаваш проблема – забелязваш на кои места са стенозите, знаеш какво трябва да се предприеме. След 15-годишен стаж още от анамнезата мога да предположа дали пациентът ще има или няма да има коронарна болест.
Нашите задължения са специфични – от една страна е самото изследване – коронарографията, от друга – последващото интервенционално отпушване на съдовете, ако се установи, че е необходимо и при положение, че имаме съгласието на пациента да му бъде поставен стент. Ако пациентът по време на изследването бъде диагностициран със стволова или многоклонова коронарна болест, го насочваме към кардиохирургия. Ако той откаже операция, то поетапно пристъпваме към интервенционално лечение на коронарните съдове.
Влизате в кардиологията по случайност, но пък развитието Ви не е случайно.
По принцип е много интересно, особено когато започнеш да разбираш какво се случва. В началото е трудно, защото получаваш много нова информация наведнъж, материята е по-специфична. Една сестра от дадено отделение, ако отиде в друго, й трябват не повече от 3-4 дена, за да се ориентира. Работата на ангиосестрата е по-особена и с всеки изминал ден ти става все по-любопитно, научаваш непрекъснато нещо ново. Когато си в час, чувството е прекрасно – започваш да се чувстваш равнопоставен на доктора!
Тъкмо това си помислих, докато говорехте …
Наистина, когато вникнеш в образите, които виждаш на екрана, когато започнеш да разбираш значението им, можеш да обсъждаш с доктора – това виждаме, това можем да направим… ставаме истински екип.
В какво точно се състои работата на сестрите в ангиозала?
Когато пациентът застане пред ангиозалата, първото, което трябва да направим, е да запишем трите му имена, да проверим дали има информирано съгласие. Да уточним дали има алергии. Подготовката му за процедурата се прави още в отделението – избръсване на ръцете или в зоната на феморалните гънки, поставяне на проходим абокат. Така идва при нас, ние го събличаме и го теглим на кантара. За нас килограмите са много важни, защото въз основа на тях се определя дозата хепарин – антикоагулант (за разреждане на кръвта). Правим мониторно ЕКГ и го следим по време на цялата процедура, проверяваме венозния път, дезинфекцираме пункционното място, поставяме тъй нареченото радиално или феморално дезиле (приспособление, през което с катетър се стига до съответните съдове). Трябва да кажем, че за интервенционалните процедури задължително са необходими две ангиосестри – една в пред зала и друга – стерилна, която в зала асистира на доктора. Първата, която наричаме шпрингеp (от немски – подкачаща), подава на стерилната всички необходими консумативи. Преди да започне интервенцията, ангиосестрата в зала покрива пациента със стерилен чаршаф и подготвя всичко необходимо, за да започне докторът работа.
Когато интервенционалното изследване и лечение приключат, ангажимент на сестрата в зала е да свали дезилето и да направи компресивна превръзка на пункционното място. Превръзката остава за около 2-3 часа и след това се сваля в отделението, където е настанен пациента – кардиология, реанимация или интензивно.
Какво в работата Ви носи най-голямо професионално удовлетворение?
Най-голямо удоволствие е, когато след 3-4-часова процедура отворим една запушена артерия. В началото тя е само една точка, а след това се изобразява цялата артерия. Чувството е невероятно, когато видиш резултата от лечението на инфарктите, особено при млади хора. При младите процедурата става бързо, защото при тях има прясно тромботично запушване на артерията. Доста по-трудна и сложна е интервенцията при възрастни пациенти с хронична оклузия, тъй като тя е калцирана. Голяма радост е, когато в този случай артерията се отвори.
Артериите, които отпушвате, запушват ли се повторно?
Да, ако пациентите не си пият лекарствата. Когато пациентът се стентира, е много важно той да си пие лекарствата, най-вече антиагрегантите и статините. Ако се спрат антиагрегантите, стентът може да се запуши, тъй като се образува тромб.
Затова Вашият съвет е хората да спазват указанията на лекарите, да изпълняват точно назначената терапия. Има ли диета, която се препоръчва?
Да, назначенията на доктора трябва да се спазват стриктно. Ако човек е пушил, непременно трябва да спре, да води здравословен начин на живот, като ограничи животинските мазнини и се консумира повече плодове и зеленчуци. Разбира се, трябва да се избягва стресът.
В ангиозалите какви други интервенционални процедури се извършват освен коронарографии и отпушване на съдовете?
В ангиозалите на нашия Сърдечно-съдов център на практика се прави всичко. Имаме 3 ангиозали, като двете са за коронарни процедури – коронарографии, периферни ангиографии, реновазографии, каротидографии и съответно отпушване на артериите. Третата е за поставяне на пейсмейкъри и електростимулация, както и за електрофизиологични изследвания.
В двете ангиозалиосвен че диагностицираме и лекуваме оклузии (намалена проходимост и запушване) на коронарните съдове, вкл. сърдечни инфаркти, провеждаме и интервенционално лечение на исхемични мозъчни инсулти. Когато те се дължат на стеноза на каротидните артерии, имплантираме в тях стентове, а когато причината е тромб в малките мозъчни артерии, правим тромбаспирация със специална апаратура.
Рутина са периферните ангиографии с поставяне на стент на артериите на долните или на горните крайници. Диагностицираме и лекуваме интервенционално и белодробен тромбоемболизъм, като правим пулмоангиография, при която се впръсква контраст в белодробните артерии и се изобразява дали има тромбоза. В този случай не се поставя стент, а се впръсква локален фибролитик, който разгражда тромба. В немалка част от случите тромбите се изсмукват със специални катетри, което ускорява възстановяването на болните.
Всичко това изисква от ангиосестрите да са добре обучени и непрекъснато да надграждат познанията си. Ето това е едно от големите предизвикателства пред нас.
МЕДИКА непрекъснато се развива. Какви са последните новости във Вашата сфера?
МЕДИКА КОР акцентира върху минимално инвазивните методи, които са много по-щадящи за пациентите. Особено през последните 4 години развитието на кардиологичната болница е впечатляващо. Откакто работим с проф. Василев, много нови неща видяхме и научихме.
От септември започнахме да прилагаме транскатетърна имплантация на аортна клапа – TAVI, минимално инвазивен метод, особено подходящ за пациенти, които не биха издържали отворена хирургична интервенция.
Отскоро правим и ренални денервации на пациенти с хипертония, резистентна на медикаментозното лечение. Методът подобрява качеството на живот на пациентите, минимализира употребата на медикаменти за контрол на кръвното налягане, което от своя страна има и икономически ефект.
Всички тези новости ни носят професионално удовлетворение, но най-важното е, че те са от значение най-вече за пациентите. Така им спестяваме лутане, търсене на специалисти в други градове, пътуване, което от една страна е свързано с повече разходи, а от друга чисто психологически е стресиращо, защото едно е близките ти да са близо до теб, друго да са далеч. В нашата болница пациентите могат да намерят качествено лечение, с чиста съвест твърдя, че МЕДИКА КОР е на нивото е най-добрите столични клиники.Екипът на проф. Василев върши чудеса. Той е отличен професионалист и прави всичко, което е необходимо за пациента, независимо какво му коства. Хваща се с много сложни процедури и успява, което е мотивиращо. Младите лекари се учат от него и напредват много бързо. Имат желание да се развиват и да надграждат уменията си.
Досега говорихме за работата Ви като ангиосестра, но доколкото зная Вие сте и старша сестра. Това амплоа с какви допълнителни ангажименти е свързано?
Работата основно е административна и организационна. Предпочитам медицинската дейност пред административната, но и тя е необходима, за нея също се изисква прецизност. Ежедневието на старшата сестра не е лесно – отговаря за графика, прави заявки за консумативи, лекарства, медицински изделия, за документацията и тъй нататък. Но от друга страна тази работа е много важна за нормалното функциониране на МЕДИКА КОР.
Нека да завършим нашия разговор и с един личен въпрос. Колко време Ви остава за семейството?
Ако съм откровена, много малко. Имам дъщеря на 24 години, която тази година завърши фармация във Варна и през януари 2025-а ще си получи дипломата. Горда съм с нейния успех, но трябва да кажа, че тя не пожела да учи медицина, въпреки моето настояване, с мотива, че иска да има личен живот. Може би има право. В крайна сметка ежедневно аз прекарвам повече време с моите колеги от болницата отколкото с близките си. Но си заслужава, когато спасиш живот и видиш благодарните очи на пациентите.
